Те плачеха там край реката,
две сплели се с клони върби..
Неживи ,а всякаш скърбяха,
рониха тежки сълзи..
И плачеха с тях небесата,
обесени с мрачни воали..
Някой се взираше във тъмнината..
Там гдето дрънчаха отровни бокали…
Там болка танцуваше със самотата..
Там Гарваните злокобно грачеха.
Тътен от орган, пронизващ душата,
Прокълнатите ..окови влачиха
Празник .. в гробницата на живота,
пир за края на началото..
Вик отекна … след жътвата позната
и последното ,що аз видях…
бе на косача наметалото…

От:Елионора Павлова (eL)